WT – философия

Следните философски и религиозни течения оказали определяща роля за стила.

Конфуцианство

konfuzius_s110Централно място в учението на Кун-цзи заема концепцията Жен (човечността) – идеалните отношения между хората в семейството, в обществото и в държавата. Особено място при Кун-цзи е заемала концепцията Сяо-синовната почтителност, уважаване на родителите и на по-възрастните въобще. Сяо е било смятано за основата на Жен и другите добродетели са най-ефективният метод за управление на страната. Една от основите на конфуцианството е учението чжен мин (изправяне на имената), което изисквало от всеки човек твърдо да помни своето място в обществото.

В WINGTSUNG обръщаме голямо внимание на отношението млад към стар или ученик към учител, в което трябва да има респект и уважение. В същото време и учителят трябва да е наясно с отговорността и задължението си към учениците си.

Основен принцип на тази концепция е:

“Това, което не желаеш да правят на теб, не го прави на другите”!

Будизъм

buddhaРелигиозно-философска система (дхарма), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, преписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда.

Будистът се учи, че в живота, освен радост има и страдание, учи се да отхвърля рационалната мисъл и да търси щастие в медитацията.
За китайските бойни изкуства определящо било Чан течението в будизма.

Чан – Будизъм

В будизма Чан Средният Път описва реализацията да си свободен в едностранчива перспектива, която взима крайностите на всяка полярност, като обективна реалност.
В глава десета на Платформената сутра Хуинен дава указания за преподаване на Дарма. Хуинен изброява 36 основни опозиции на съзнанието и обяснява как пътят е свободен и от двете крайности:

Ако някой пита за светското, използвайте двойно обратното на свещеното; ако пита за свещеното, използвайте обратното на светското двойно. Взаимната причинно-следствената връзка на Пътя на двойствеността, ражда смисъла на Средния Път. Така че, за един въпрос съответства една двойка на противоположностите и за останалите въпроси съответства една (двойка), като по този начин няма да загубиш основния принцип.[20]

В WINGTSUNG будизмът е застъпен в нагласата ни към тренировката и боя, да ползваме всяка възможност, да го правим подсъзнателно и интуитивно, да намираме пропуските у противника.

При упражняването на формите може да се търсят белези на медитация. Концентрация, при упражняване на Сиу Ним Тао, където всяко движение се изпълнява поотделно и само за себе си.

Когато тръгваш, тръгвай – когато стоиш, стой – когато говориш, говори – когато вдишваш, вдишвай, когато спиш, спи, но не се колебай!

Даоизъм

ying_yangДаоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Даоистичната мисъл обикновено се фокусира върху (съ)отношението човек-космос (天人相应), здраве и дълголетие, у уей (wu wei – действие чрез не действие), свобода, спонтанност, празнота и човечност. Предполага се, че негов основоположник е китайският философ Лао Дзъ. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение, Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. В даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.

Много аспекти от китайската култура, включително астрологията, кухнята, бойните изкуства, традиционната медицина и фън шуй, са силно обвързани с даоизма.

WINGTSUNG може да бъде определен, като даоизъм в движения. Силата не се побеждава със сила, ние вземаме енергията на противника, поддаваме и се огъваме, за да намерим празнината и почти рефлексно да напреднем в нея. WINGTSUNG е като река, проправяща пътя си към море.

“В целия свят няма нищо по-слабо и меко от водата и все пак нищо твърдо не може да й се противопостави”.